Не ти ли дадох всичко, което можех?
Каквото носех в себе си бе все за теб.
Потъват в тъмното днес думите нищожни
и все съм тъй от Господ Бог проклет.
Откъснах ти парченца от душата си
и ги увих в прозрачен целофан.
Превързах с джувка от косата си
и тъй стъкмих букета си презрян.
Не мина време и поникнаха цветя,
растяха твърде бързо вътре в мен.
Те бяха пред очите ти, не ги видя,
накара ме да съм съвсем сломен. ...