Не, ти не си любов!
Да те нарека любов...
невярно ще да е!
Да те нарека живот?
Не, ти си природно бедствие.
Да те нарека безумна обич,
ще е само половин лъжа,
защото си безумен порив,
но не съм тъй сигурна за обичта.
Да те кръщавам страст,
е твърде първично,
а аз все пак вярвам в нас
и ми се ще името ти да е по-лирично.
Не, ти не си любов -
ти си природен катаклизъм –
дъжд безспирен, студ суров,
мирис на надвисващ фатализъм.
Не, ти не си обич безумна,
макар безумието да ти е присъщо,
ти си огънят на разума, дето лумна
между нас и дето всичко преобръща.
Страст не искам да е твое име,
има толкова по-акуратни,
моля ти се, разбери ме,
ти си повече от пориви развратни.
Всъщност, да –любов не си,
защото тя е пламък, измамно сияен –
блести, изгаря и дими,
а ти си слънчев лъч омаен.
Да, отива ти да те наричам бедствие,
защото нищо не е същото след теб,
но ти си ужасът и вечното последствие –
дъждът отлита – ставаш сладък пек.
Страст отказвам да те нарека,
защото след първичните дела
винаги до тебе ще се приближа
и в две тела една душа ще разделя...
Имената твърде са ненужни,
няма име чувството, което
се бунтува бясно във сърцето,
вместо ритъм животворен -
такта на душите ни задружни.
© Росица Саси Дамянова All rights reserved.
