Не тъгувай за мене
(Прозрения на душата)
Не тъгувай за мене, че вече ме няма,
не превръщай живота си в истинска драма,
но с молитви започвай и свършвай си дните,
радостта и надежда да светят в очите.
Бог с любов е засял семена на Земята,
и човек сътворил е да ползва благата...
Ти не си сам, с Духа си Той в теб обитава,
невидим е, но често от зло те спасява.
Покрай теб ще минават забързани хора,
ти ще чуваш смеха им огласящ простора,
ако срещнеш самотник по твоя пътека,
подари му усмивка – зарадвай човека!
Аз ти дадох от дните, след мен да живееш,
подарих ти и песните – сам ще ги пееш.
Дар ти дадох и всичко, което поиска,
ревността те възпря да ме чувстваш по-близка.
Не тъгувай за мене, тук, „горе“ съм жива,
и в блажена Нирвана душата почива,
след раздорите наши, от злото избяга –
болестта ми бе края на брачната сага.
Ти ме гледаше влюбен през цялото време,
любовта ти безумна, за мене бе бреме,
с обичта ми изтляла, с душа невидима,
с мъдростта окована, за теб бях любима.
Запомни, че мира при мъжа и жената,
при раздори приключва – започва войната...
Не отвръщай на удар – попитай небето...
че гневът поразява най-първо сърцето.
И когато, все пак, те тъгата обземе,
и душата по стръмна пътека поеме,
припомни си за мене – след работа с хора –
как посрещах те привечер с песен на двора!
10:10 часът, 10 август 2022
ред. 12:55 часът, 16 ноември 2022
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
