Не умирай сега, моя пъстра дъга!
Малко чудо си днес най-потребното.
Че от гняв и лъжи днес небето тъжи,
но напразно светкавици дебнете.
Знам, че тъжен баща, нявга Бог обеща,
да не праща потопа над грешните.
Но сред мор и войни, кой не Му измени?
Вместо в рай, в земен ад ще се срещнете.
Тази стара Земя, как до днес съумя
да сияе по-силно от болката?
Не умирай сега, моя пъстра дъга!
Още хора сме – толкова, колкото.