Не усетих как луната в самота ме облива.
Не усетих как вятърът на болката вее.
Не усетих... как топлината в теб си отива.
Не усетих. Че вярата в мен още живее.
Не усетих. И вярвах. Вярвах на думи.
На безсмислици, глупости... На лъжите дори.
Не усетих, че отношенията ни превръщат се в суми.
От любов не усетих... Че светът ни гори.
Не усетих. Че ти го запали. Със гняв.
Не усетих. Защото живея с любов.
Признавах грешките. А ти винаги "прав"
ме наказа. Не усетих гласа ти суров. ...