Feb 9, 2024, 6:41 AM  

/Не/вероучително

  Poetry » Erotic
868 0 0

Не е важно

какво се случи между нас

със Надето, бе -

в осми клас.

По-важно е какво

мечтаехме си

да се случи.

 

Ала не би, когато

първично намагнитени,

вместо в прегръдка дръзка се заключихме

в свенливо нравствено благоприличие,

допускайки

Лукавият да го усуква,

че не физическата близост грях е,

а въздържанието ни 

от грях.

 

...Сега

във юбилея двадесет годишен

от ученичеството ни в 8-ми "бе"

на Просветителите

в майски слънчевия ден,

просветено омъдрели

и отнооово намагнитени

с Надето сериозно го обмислихме

да те осъдим, Господи,

за пропуснатите еро ползи:

твои недомислия ли

или неосмислени от нас самите

са библейски свещеноописани

категориите богословски

нравственост

и грях?

 

... Абе - айде, бе! -

ни кокошката е

нито пък яйцето...

 

И,

като си намигнахме подпийнали

към притуленото разклонение

на фоайето

във съдебно заседание от разкопчана страст,

ние с Надето съмишлено решихме,

Господи, да Ти простим.

 

Със постигнато съждение

от взаимно покаяние за дето

тогава юношески недообмислихме

истински

посланията Ти

за грях...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© никодим попникодимов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...