Не е важно

какво се случи между нас

със Надето, бе -

в осми клас.

По-важно е какво

мечтаехме си

да се случи.

Ала не би, когато

първично намагнитени,

вместо в прегръдка дръзка се заключихме

в свенливо нравствено благоприличие,

допускайки

Лукавият да го усуква,

че не физическата близост грях е,

а въздържанието ни 

от грях.

...Сега

във юбилея двадесет годишен

от ученичеството ни в 8-ми "бе"

на Просветителите

в майски слънчевия ден,

просветено омъдрели

и отнооово намагнитени

с Надето сериозно го обмислихме

да те осъдим, Господи,

за пропуснатите еро ползи:

твои недомислия ли

или неосмислени от нас самите

са библейски свещеноописани

категориите богословски

нравственост

и грях?

... Абе - айде, бе! -

ни кокошката е

нито пък яйцето...

И,

като си намигнахме подпийнали

към притуленото разклонение

на фоайето

във съдебно заседание от разкопчана страст,

ние с Надето съмишлено решихме,

Господи, да Ти простим.

Със постигнато съждение

от взаимно покаяние за дето

тогава юношески недообмислихме

истински

посланията Ти

за грях...