Небето е само забрадка във възлите скрила, не виждаш ли,
на очите ти стона и на моретата ти синьото?
На пещерите ти болките. И в онзи ден,
на Фрина с очите когато погали
ръцете ми, ръцете ми търсещи, не виждаш ли,
теб все търсят и теб все откриват?
В на Итаките ти завръщането и
в на Итаките ти свидното.
И как ли да скриеш дъха си в плода на смокините, не виждаш ли,
дните ми – в съня на девици?
И нощите ми – в дните ти, светлите? Твоите.
И годините ми са църква, ...