(Не)винно
Шуми Везувий във старинна кана —
във пурпур лава, оживяла в мрака.
Наздраве! И отпивай без покана —
(помпейска жрица) участта си чакам...
Ще стихне ли умът ти във забрава?
Ще помниш ли след глътка мойто име?
Горчива съм - преглъщай и прощавай,
че в мислите ти давя жарки зими.
И пулсът ти бушува тахикардно
(подобно конски тропот преди старта),
а Божията кръв е авангардна
рисунка по телата... Бодиартът
разлива се по устните лениви —
вкусът ми е на приказка вълшебна.
Така обичам, силно и тръпчиво,
на екс, със шепи... Никога на дребно.
Понякога причастие съм хладно...
(Некръстено море във мен заглъхва.)
Нареченица (звезден лед по пладне),
те благославям жарко вместо влъхва.
Очите ти — потир са в зноя жаден,
а устните — огньове в изнемога...
Вкусът ти ментов е — танин прохладен...
Опитай ме! Целувал ли си огън?
Обичаш старо вино, с дъх на бури,
на дъжд, катран, малини — с послевкус
на кожа, ягоди, ликорис, пури
и... (В декантера се утаява блус.)
Вино съм. И магия за мъжете.
Разпъвам ги, а после ги помилвам,
войни разпалвам, правя ги поети...
Виното е... поезия в бутилка!
© Дениса Деливерска All rights reserved.
