Не всичко
Как ми липсва всъщност тишината
с кучешкия лай и жабокряк.
Песен на щурци с гальовен вятър
да ми дават за живота знак.
Липсва ми магаре да ревтуни
и да мисля, че е кръгъл час.
По плета да виждам, как кратуни
си висят приличайки на нас.
Липсват ми за баница, корите
сложени на вестник върху стол.
Пукота на съчките сърдити
във пишника - някогашен хол.
Липсва ми каруцата на двора
пълна със сено и със дърва.
Пейка с баби, дето шумно спорят,
я за супа, я за мусака...
Липсва ми мазето с дамаджани,
въдиците с пръчки от коноп...
Пазя всичко. В мен и ще остане.
Споменът е моят Крумов сноп,
с който ще опазя под небето
смисъла на детските си дни.
Утре ще разказвам на детето,
че не всичко всъщност е пари...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
