На Христо Ботев
Не искам Ботев да е „Втори Юни“,
а също трети, шести, даже осми.
Във всеки ден, съдбовните куршуми,
край него пак свистят, а ний ....сме гости?!
Защо е нужен ден, нима не помним? –
величието вечно ще се знае!
Душите ни не трябва да са скромни –
в сърцата си с любов да го изваем!
И нека второюнските сирени,
реват в главите ни докат` сме живи!
Та даже костите ни да са смлени, ...