Не вярвам, че е грях...
Липсваш ми и снежно те тъгувам,
сърцето ми жадува топлина,
в усмивката ти мислено пътувам,
и къпя се във цветна светлина.
Нахално и в съня ти се провирам,
откривам те, във приказна градина,
със смях и лудост, пак те провокирам,
а ти блестиш... превръщам се в къпина.
Посягаш и откъсваш, с дъх ме галиш,
предвкусваш сладост, пиеш аромат,
във всички мои клетки огън палиш,
предчувствам... ще се преродя във цвят.
Отхапваш ме, докосвам небесата,
от мен покапват топли капки смях,
разтварям се, насищам светлината,
събудих се... не вярвам, че е грях.
© Неземна All rights reserved.
