Jan 12, 2007, 9:59 AM

НЕ ВЯРВАМ В НИКОЙ,НЕ ВЯРВАМ В НИЩО

  Poetry
2.4K 0 4

НЕ ВЯРВАМ В НИКОЙ,НЕ ВЯРВАМ В НИЩО

(песен)

 

Този неочакван край дойде с раздяла

И помете като буря моите мечти.

И вече аз съм ослепяла и онемяла

За света пълен с безброй лъжи.

Този неочакван край дойде като гръм,

като гръм от ясното(2) небе.

За мене всичко било е само сън,

Заблуждаващ моето(2) сърце.

Не вярвам в никой, не вярвам в нищо

Дори и любовта си има своя край.

Не вярвам в никой,не вярвам в нищо,

Дори вече те забравих ,знай.

Не вярвам в никой,не вярвам в нищо,

Любовта ме научи да се съмнявам.

Не вярвам в никой,невярвам в нищо,

Научих се вече да не обещавам.

Този неочакван край ме уби до основи,

И съсипа надеждите и целият ми свят .

Да повярвам любовта,не ,не мога,

Тя вече е моят смъртен враг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© something else All rights reserved.

Comments

Comments

  • На 16 нямаш право да декларираш това! Повярвай ми! Що е живот все е пред тебе. Един ден това ще ти се струва даже смешно. Ах, да стилът ти! Стил "разбити тинейджърски сърца"? Стига глупости...
  • Хубав стих,стилът ти ми допада.Поздрави.
  • Благодаря!Не съм разочарована чак толкова от любимия!Просто такъв е стилът ми!Благодаря!
  • И в трите ти стиха има тъга, разочарование от любимия човек.
    Бъди над нея, върви напред!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...