Звъни дъждът във клоните над мене
и сякаш рони – своя Благослов,
пред който като рицар без доспехи
да бъда с теб отново съм готов!
Готов съм аз, да тръгна през Марица
и пак да се превърна във младеж,
със който да играе ръченица
на Вятъра – придворния кортеж!
Земята под нозете ми да рита
с копита на препускащ Вихрогон.
И пак да ръкопляска Хоризонта,
додето да рецитирам Арагон! ...