Не за всеки мъж
Да те вдишам и издишам?
Колко пъти?
Да почукам на другите порти?
Колко други?
Да те разливам и мисля...
Да заспивам и убивам
всеки следващ спомен
в сънища отронен.
Да те търся из пътя безкраен –
не мога. Да тичам безспирно
в спираловидна вселена,
да рисувам с цветове от дъгата –
за това съм родена.
На мен ми е светло,
хармонично,
свободно...
И въздишам усилно
за всеки следващ изгрев.
* * *
Мен ме наричаха
„Жената Слънце”.
Тук съм, живот за да давам...
Ишил, ишил* – в сияние съм.
И нека бъда трън
в очите на сивите,
безчувствените,
неживеещите.
Нека да ме мразят, че обичам,
че себе си раздавам, без да мисля.
А аз ще раждам радост,
ще раздавам сладост
на всеки, който поиска.
Че виждащи са само слепите,
но слепец ръка не стиска.
* * *
На мен деца са ми мечтите.
Отглеждам ги свободно дишащи,
поя ги с вяра и храня ги с надежда.
Всички облечени в бели одежди,
пускаме гълъби там, над небето.
С лаврови клонки децата окичвам
да са вечно млади,
буйни,
устремени...
Моето семейство
е пропито със надежда
и в нас диша стремежа,
безусловно да обичаме.
По пътя си ще тичаме, така е писано.
* * *
И кажи ми как да оставя
тази хармония?
С теб ли да тръгна?
Всичко се губи само веднъж...
Аз не съм жена за всеки мъж!
Ишил* - турско име, означава светлина
© Стефка Георгиева All rights reserved.
