Nov 20, 2012, 7:55 PM

Не закъснявай на среща със Себе си

  Poetry » Love
1.2K 0 15



Не закъснявай на среща със Себе си


В живота ми се промъкна.
И обитаваш душата. И тялото.
Ако треперя… Кръкваш.
Ако увехне зрънце… Посяваш.

Искам те толкова дълго.
Цяла смърт е това обичане.
Париш до бяло. Въгленче.
Страховете ми се посичат.

Изначални ни върна.
В нашето Сътворе(Ние).
Трепети. Непрегърнати.
В щастието – ранени.

Времето не разтягай.
Вече е ясно. Просветна.
Жертви на Себе си. Лягаме.
Чувствата ни посичат.
          Сливане. Като клетва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...