Aug 15, 2024, 6:40 PM

Не залез, а изгрев

  Poetry » Civic
410 0 0

Години си изграждал кариера

и влагал си енергия, мечти.
Понякога си търсил нова сфера,
но винаги с искри и чест в очи.

 

Години си поставял на везна
дилемите на утрото сънливо
и чакал си прегръдка от ръка
на истинско приятелство красиво.

 

Години си загърбвал дом, деца,
отдаден на професията своя,
но волята на чужда суета
не е сковала свободата твоя.

 

Сега е време да се отдадеш
на своите жадувани повели
и всеки изгрев с жар да понесеш
към поривите безпределно смели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...