Не знаех, че да имам теб е грях,
че този мъжки свят ще ми завиди,
затуй с годините във мен строях
за теб и Бог – свещени пирамиди.

Затуй сега, по-вкаменен от Сфинкс
и със сърце от замразена лава,
издишам пепел – също огнен принц,

по мислите ми щом с тъга отплаваш.

Затуй сега – като заспал вулкан,
от погледа ти само се събуждам,

за да открия, че не дишам сам,
че с огъня в очите ти се раждам.

За да открия, че като в скала
вълните ми по тебе се разбиват,
разбрали късно, че е твой брега,
по който любовта си да разливат...