Не ми спори,
а листа ми се сърди.
Не ми прости
и римата отхвърли...
Не изрисувах, знам,
ликът ти само с четка...
И думи нямам
за нова равносметка.
Не ме срази
с ръждясала ограда...
Гнева гори,
но болката...отпада...
Не каза как
отне ми веч крилото.
И няма пак
да викам със "перото":
"Не любих те
за прошка и за слава..."
...погубих се,
не знаех, че съм слаба...
© Кати All rights reserved.