Не знаеш, колко дълго съм го криел.
Не знаеш през какво преминавам.
Сега седя пред огледалото и „репетирам”,
за да кажа думите, които не искам да казвам!

Мисълта за теб ме подлудява, агонизирам...
Знам, че думите ми ще те наранят, това ме убива.
Всеки звук пред огледалото разкъсва сърцето ми,
но просто нямам избор, трябва да се подчиня.

Може би в друг живот, но не и в този ще съм с теб.
Може би в друг живот, ще си призная колко много те обичам!
Може би в друг живот, ще разбереш какво си за мен.
Може би в друг живот, ще разбереш, аз нямах избор!

Прости мойто тесногръдие, отношението ми към света ни.
Прости болезнените думи, които трябва да изрека.
Просто ми, че не бях достатъчно добър за теб.
Прости ми, че се усъмних в теб, любима!

Времето тече така болезнено безспир,
а аз искам още малко време с теб.
Колко много ще ми липсват дните с теб,
от тук насетне ще са най-мрачните дни.

Това ще са най-самотните дни в моя живот,
надеждата ще се топи с всеки изминал ден.
Ще замина и остарея без да те видя, побърквам се!
Защо е това проклятие над мене – обречен без теб?

Колко години жадувам устните ти и да галя косите ти,
Колко години на болка изминаха, колко сълзи се изляха?
Почакай... искам да те подържа в обятията си, поне за малко,
и когато те държа, няма да ти кажа, а ще те целуна по челото!

Ще се усмихна и ще си тръгна, ще е толкова болезнено!
И не, не мога да ти кажа сбогом, това ще ме убие!
И сега, когато заминавам, няма да се сбогувам,
ще оставя една бележка, на която пише „Обичам те!”