Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18084
Jan 9, 2022, 1:35 PM  

Не знам отде се взема мисъл зла 

  Poetry » Phylosophy
276 4 15

Когато посивеят всички дни
и надделеят старчески болежки,
от тях крилата виснат все по-тежки
и полет плах завършва все с: Падни!
Дали в душата устрем ще остане,
по-мъничкък от дребно зрънце мак,
към небесата да ме вдигне пак,
да изцели отворените рани.

 

Щом побелеят мисли и коси,
и всеки ден на другия прилича,
дали склероза ще размаха бича?
Да бъдеш жив, а всъщност да не си.
С протрити да си лакти и колене
не различаващ вече ден и нощ,
в един живот, от смърти две по- лош,
дали за теб Луната ще простене?

 

Не знам отде се взема мисъл зла
и може би пак зимата е крива,
че тази тленност много ѝ отива,
и лед покрил е порив и крила.
Но зная, пролетта не е далече
и вятър южен, като  полъх тих
и старостта ми ще превърне в стих,
защото съм човек, а не човече.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е, Роси.
  • Жената не остарява, тя помъдрява. Рецептата е зимата чаша червено вино и дебели шушо̀ни, лятото мартини с бикини!🙂
  • Идеята е вино с карамфил, захар и парченца ябълка - в чайник. Лека да е, Красе!
  • Наливаш чай в бутилката от вино - нямам идея за обратния вариант лека!
  • Отиде ми чаят в девета глуха... Добре, че мъжът ми е свикнал, та не пита. И да пита, какво да му каже човек? Гуш!
  • А-така изпукаха коленете, изпращя гръбнака... покажи им - как го мяташ, как го.. ох, разсмях се и аз ... и покри се тая мисъл зла!
  • Шъ стана мъ, Красимиро. Познваш мъ за толко. Разсмя ме диваненце!
  • ... Стани! До дъно... и тогава може да си легнеш вече. То пъ една старост... виж, едно време каква младост имаше ееее
  • Нещо напоследък никаква ме няма. Иде ми сама да се пухна с метлата. Ще мине, надявам се...
  • Какъв финал! Наде, страхотна си!
  • Аз не разбрах какво значи: "стар"? В моят речник тази дума липсва. Но си права - пролетта не е далеч😉🙃
  • Цялото стихотворение е страхотно, но финалът разбива. Като студент преди изпит, като ме попитат дали съм подготвен, обичах да отговарям: "Като томахавка съм, където ме хвърлиш, там се забивам". Мисля, че тази идея присъства и тук в смисъл, че нашите поколения могат да се справят с всичко.
  • Старостта отвън не е проблем. А точно теб, не те виждам остаряла отвътре
  • Наде!!!!!!!
  • Такава си,Наде, човек с главно "Ч."
Random works
: ??:??