Не знам отде се взема мисъл зла
Когато посивеят всички дни
и надделеят старчески болежки,
от тях крилата виснат все по-тежки
и полет плах завършва все с: Падни!
Дали в душата устрем ще остане,
по-мъничкък от дребно зрънце мак,
към небесата да ме вдигне пак,
да изцели отворените рани.
Щом побелеят мисли и коси,
и всеки ден на другия прилича,
дали склероза ще размаха бича?
Да бъдеш жив, а всъщност да не си.
С протрити да си лакти и колене
не различаващ вече ден и нощ,
в един живот, от смърти две по- лош,
дали за теб Луната ще простене?
Не знам отде се взема мисъл зла
и може би пак зимата е крива,
че тази тленност много ѝ отива,
и лед покрил е порив и крила.
Но зная, пролетта не е далече
и вятър южен, като полъх тих
и старостта ми ще превърне в стих,
защото съм човек, а не човече.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, Роси.
-
Жената не остарява, тя помъдрява. Рецептата е зимата чаша червено вино и дебели шушо̀ни, лятото мартини с бикини!🙂
-
Идеята е вино с карамфил, захар и парченца ябълка - в чайник. Лека да е, Красе!
-
Отиде ми чаят в девета глуха... Добре, че мъжът ми е свикнал, та не пита. И да пита, какво да му каже човек? Гуш!
-
Шъ стана мъ, Красимиро. Познваш мъ за толко. Разсмя ме диваненце!
-
Нещо напоследък никаква ме няма. Иде ми сама да се пухна с метлата. Ще мине, надявам се...
-
Какъв финал! Наде, страхотна си!
-
Аз не разбрах какво значи: "стар"? В моят речник тази дума липсва. Но си права - пролетта не е далеч😉🙃
-
Цялото стихотворение е страхотно, но финалът разбива. Като студент преди изпит, като ме попитат дали съм подготвен, обичах да отговарям: "Като томахавка съм, където ме хвърлиш, там се забивам". Мисля, че тази идея присъства и тук в смисъл, че нашите поколения могат да се справят с всичко.
-
Старостта отвън не е проблем. А точно теб, не те виждам остаряла отвътре
-
Наде!!!!!!!
-
Такава си,Наде, човек с главно "Ч."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
