Вече не зная какво е любов.
(Невероятно дори ми се струва.)
Но не очаквайте с „нов” или „зов”
така предвидимо да я римувам.
Чудя се днес, дали е била
гостенка във живота ми мила.
Дали ми е махала с бели крила,
дали ми е давала сила.
Или може би като всички и аз
съм гонила сенки, химери.
Измама било е. До сетния час
само мечтала съм да я намеря.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
