Не зная как се стига в Катманду
Как се отива до Непал – не зная.
И мен скалисти върхове ме викат,
и аз сънувам нощем Хималаите...
...но в Катманду не ме очаква никой.
През Катманду минават алпинистите,
забързани нагоре –
там, където
над преспите небето е най-чисто –
копринен парашут над върховете.
Но трябва ли в Непал да търсим дирята
по рамото на Еверест към Рая?
Нали човек у себе си намира
по-стръмни, по-високи Хималаи?
Нали човек у себе си катери
не осемхилядници в ледовете,
а недостъпни Еверест-химери,
чиито върхове бодат небето?
Ако, надмогнал в себе си страха си,
поемеш път към синьото поднебие,
изкатери върха на гордостта си,
на самолюбието си мини по хребета!
На шерпи не разчитай!
Шерпи няма
сред ледниците бели на честта ти,
сред зъберите остри на измамата.
Ти крачиш сам, до края – сам по пътя!
Ако не се боиш,
спусни се ниско –
над пропастта на тихата ненавист,
мини през водопадите на риска,
през страшните водовъртежи-завист!
Ако ти стига силата –
не спирай,
дори смъртта на твоя праг да тропа;
когато гледаш в себе си – се взираш
в най-тъмната и най-дълбока пропаст.
Когато себе си изкачваш – няма
по-стръмни върхове и по-високи,
и шерпът Тенсинг Норкей* е измама,
и “на възбог” дори не е посока.
Но с всеки връх
небето е по-близко
и всеки път
е твоят път към Рая,
и Хималаите са странно ниски.
А как се стига в Катманду – не зная.
_________
*Тенсинг Норкей – шерпът, изкачил заедно с новозеландеца сър Едмънд Пърсивал Хилари на 29 март 1953 г. за пръв път в света връх Джомолунгма /Еверест, Сагарматха/ в Хималаите.
© Валентин Чернев All rights reserved.
