Не зная какво е живот, но май го обичам!
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Направи го. Не, че беше по план.
И не, че беше толкова важно да бъде направено.
Просто имаше няколко метра опърпан хастар
и шарена черга.
И чувство за хумор, най-главното!
Заби го във сухата глина на малък баир.
Привърза накръст две що годе прави тояги.
Изписа му нос и уста, и очи, въобще цяло лице,
и прихна доволен. От своето първо плашило за гарги.
А после във селската кръчма до късно се смя:
"Идете да видите моето първо плашило!"
Със него се смяха и стари, и млади. Накрая шумът оредя.
"Какво да му гледаме?! Някакво чучело в дрипи!"
А то...То посрещна своята първа, самотна тъма
и дали за беда, но потръпна от нощната влага.
И точно под чергата някак роди се душа,
но на плашило. Какво да се впрягаме!
И не, че правеше толкова много неща.
И не, че можеше сред полето на воля да тича,
но прие тази роля и това, че си има душа,и си каза:
"Не зная какво е живот, но май го обичам!"
И посрещаше утрото с винаги будни очи
и с усмивка, под старата сламена шапка.
И наивно повярва, че ще може някой ден да лети.
Или най-малкото, да бъде на птиците стряха.
Е, това беше. Повече нищо не знам...
Всъщност чух, че дузина корави хлапаци
са качили баира и с присъщия за момчетата плам,
са направили от лицето му съвършена мишена за камъни.
Накрая се върнал един от тях, мъртво пиян,
а след него пияна се влачела местната стерва.
Кикот, тласък, пречупване. Три тела във прахта.
И една шарена черга, оплискана в сперма.
© Ирина Колева All rights reserved.
