Не зная какво е живот, но май го обичам!
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Направи го. Не, че беше по план.
И не, че беше толкова важно да бъде направено.
Просто имаше няколко метра опърпан хастар
и шарена черга.
И чувство за хумор, най-главното!
Заби го във сухата глина на малък баир.
Привърза накръст две що годе прави тояги.
Изписа му нос и уста, и очи, въобще цяло лице,
и прихна доволен. От своето първо плашило за гарги.
А после във селската кръчма до късно се смя:
"Идете да видите моето първо плашило!"
Със него се смяха и стари, и млади. Накрая шумът оредя.
"Какво да му гледаме?! Някакво чучело в дрипи!"
А то...То посрещна своята първа, самотна тъма
и дали за беда, но потръпна от нощната влага.
И точно под чергата някак роди се душа,
но на плашило. Какво да се впрягаме!
И не, че правеше толкова много неща.
И не, че можеше сред полето на воля да тича,
но прие тази роля и това, че си има душа,и си каза:
"Не зная какво е живот, но май го обичам!"
И посрещаше утрото с винаги будни очи
и с усмивка, под старата сламена шапка.
И наивно повярва, че ще може някой ден да лети.
Или най-малкото, да бъде на птиците стряха.
Е, това беше. Повече нищо не знам...
Всъщност чух, че дузина корави хлапаци
са качили баира и с присъщия за момчетата плам,
са направили от лицето му съвършена мишена за камъни.
Накрая се върнал един от тях, мъртво пиян,
а след него пияна се влачела местната стерва.
Кикот, тласък, пречупване. Три тела във прахта.
И една шарена черга, оплискана в сперма.
© Ирина Колева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Коментарът на ИнаКалина ме доведе тук. Как съм го пропуснала! За сетен път се убеждавам, че си бисер, скрит в мидена черупка, Ирка. За съжаление някои индивиди заприличват на хора само, когато застанат до плашило.
-
Разбирам я майка ти. Неудобство, приличие, срам, морал... тези, които трябва да ги изпитват са лишени от тях. Само за думата "срам" не съм сигурна, че лежи на реалността...няма такова понятие, няма срамни неща - да не изреждам всички думи, които казват даже много повече,.. бих прочела още от теб.
-
Охо, кой се завърнал.
-
След написването на точно това стихотворение, адреналинът ме държа повече от четири часа. Когато майка ми го прочете каза ирка, не може ли да махнеш последното изречение. Аз наистина не знам как е отстрани, докато пишех беше низко и унизително до умиране, защото знам едно - да пречупиш душа е равносилно на това да отнемеш живот. Радвам се да те видя тук, Краси😘
-
"И чувство за хумор, най-главното!" - изглежда повече отвсякога нужно, от него се раждат сериозни неща, в него се разбиват илюзии;... много сме добри и в създаването, и в разрушаването. Радвам се, че се пак го прочетох.
-
Радвам се, Карла. Благодаря!
-
Хареса мии!
-
Драго ми е, Явор. Благодаря ти!
-
Въздействащо! Красиви словосъчетания ползвате успешно.
-
Благодаря ти, Стойчо! Да, намери си и визуалното изображение, което според мен е изключително въздействащо....
Но аз почти всичко, което съм виждала на Ирен, ми действа така. -
Съжалявам, че съм пропуснал това стихотворение!
Но наистина ме впечатли. И това при толкова изразителен изказ;и колажа на Ирен.
Специални поздрави, Ирина! -
Усмивки ти пращам тогава 🤗 Ама и ти си ми една душичка!💓
-
А на мен продължава да ми е мъчно за плашилото...
-
Брагодаря, Краси. Всякакъв е животът, да 🌸
-
"И не, че правеше толкова много неща.
И не, че можеше сред полето на воля да тича,
но прие тази роля и това, че си има душа,
и си каза: "Не зная какво е живот, но май го обичам!""
Не знам дали го обичам, но такъв е живота. Личи си, Ирина, стихът ти носи силно послание. Четох го няколко пъти! -
Благодаря, Велина🌸 От всичко, което съм написала досега, това ми е най-скъпото.
-
Напомни ми за Виктор Юго и неговият Човек, който се смее. Адмирации и благодаря за размисъла.
-
"И се надявам, че това е взаимно!"
Ама и ти знаеш как, Сенд.....
-
https://www.youtube.com/watch?v=F4ggBXssMwE
-
И това също, Пепи, да 🌺
-
Просто такъв е живота. Поздрави, Ира!
-
Такива са полуживотите, полулюбовите. Малко брутални, знам ли...
Приятно ми е да го чуя, Георги! -
Наистина ли, Блу На мен не ми пречи. Големи хора сме и имаме много за казване😏
И аз така съм чувала, Ивелин! Че е хубаво нещо. 😁 -
Кого - него или живота?
Хубаво, силно, реалистично, поразяващо с изказа. -
Обичаме и хубаво и лошо, Кис! IvelinVarbanov (Ивелин Върбанов) - да бе, ама само на филм или в стих. Я иди се тръшни сред някой бодящи треволяци, със съскащи наоколо змии, кърлежи и други дребни и по-едри досади, докарващи големи кахъри Особено ако няма черга Кис, изтрий после коментара
-
А, то и да искам, не става, Блу Но натам ми залитна мисълта като като се заприказвахме.
Геновева, Блу, хубав ден имайте! Дано да обичате лошото време, че при нас е доста свъсено 🌧🌺 -
Колко е красива кърската любов ... )))
-
На мен ми хареса, истината без грим.
-
Не си и помисляй да си променяш стила. Пълно е със сладникави, направо захаросани творби. Поздрав!
-
Да разбирам от сперма не е висш пилотаж, Младен. Някой може да си каже, че търся зрелища и внимание, но от това само ме напушва на смях Цялата работа е, че ако окастря стила си или го глобя за непристойност, от него ще останат само запетаите и няколко междуметия пред шепа морски залези. Предпочитам да изплета едно ремарке терлици, тогава.
И тъй като пиша отскоро, все очаквах да се поправя и да вляза в правия път като хората и аз, но уви...
Както и да е. И добро утро
Добро утро, Гавраил. Жив натурализъм с летален изход, мен ако питаш. Но и така става -
Сюрреалистична картина с веществени доказателства.
-
Това със спермата е много неочаквана находка. Разбираш ги ти тези работи, Ирина. И друг път съм имал повод да забележа. Дано поне един оцелял и заблуден сперматозоид да е увеличил прираста на оредяващата ни нация... Поздравление!
-
Спонтанности са, Дени. И после ги разказвам 🌺
-
О, да! Той навсякъде го правел. Да се знае...
-
А на финала хлапакът
с малката си чекийка
върху едната тояга
изрязал два инициала... -
Иринка, много е хубаво 🙈
-
Юри, Юри! Останах без думи!
Какво да те правя кажи ми?!☺️
Ако ти вляза във тона ще стане сериозно,
а червените точки не стигат 😏 Хай, радвам се да те видя!
Мария, разчувства ме с този полуживот!
Това е една история, която ми бликна за десет минути, но ми е ценна. Дори не знам защо. Брагодаря ти 🌺 -
Всеки сам си избира плашилото и решава кого и защо ще плаши. Звучи ми като житейска притча, заседнала в спуканата трахея на един полуживот. Браво, Ирина! ❤️
-
Петър, Христо, радвам се, че сте уловили усещането.
Аз май наистина пиша само истории, Бри. Сега като се замисля Благодаря ти!🌸
И на мен сега ми стана забавно как съм го наблъскала със запетаи, Безжичен
Ще ги оставя, за да ми дойде акъла.
Макар че ги предположих. Не тях, а това, че са излишни Благодаря ти! -
И аз се изкефих, но няма начин да не се включа с малко несериозност: 😊
Стерва, девойка
с ярко червило!
Спретнахме тройка
с местно плашило! -
Беше ми много забавно.
Пред някои частици "че" не е необходимо да има запетая . Например "Не, че беше...", освен ако я поставяш, за да означиш смислова пауза при евентуално рецитиране : . -
Много е силно!!! Браво!
-
Не знам какво е стерва, предположих, че е курва. Поздрави, изкефи ме, бруталната истина.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А това е отпреди три или повече години тук.
Целувам ви, момичета! Светли и усмихнати празници ви желая!🤗❤️❤️❤️