Неактуално
Ароматният цвят на дървета
разжужа се над стари огради –
Пролетта на онези хлапета!
Да се чудиш как още е млада?!
Тях въртя ги Земята с години.
Дива круша без плод ги отгледа.
Аз си искам платненките сини,
колело, „джингиби“, сладоледа,
криеницата с вкус лимонаден,
„сляпа баба“ и шапка от нарцис,
две китари край огън, „ламбада“,
джоб аши́ци – глинени зарове.
И касетки превъ́ртани с мо́лив,
и балони от ве́ро... пастели,
клетви верни до гроб под тополи
в „Синьо лято“ с целувки за смели...
Шест и пет – час за фитотерапия!
Тежък облак, къде си заплувал?
Тази пролет осъмва с чорапи
минзухарчето... как се обува?
Е това ме вълнува в момента –
кой след някакви триста години
ще сади́ валер'ян, глог и мента
и на лято ще черпи с малини??
Пролет цъфна, душата – без нерви!
три на нула с живота... Буквално
без билет съм за следващо дерби!
Скрих им топката... малко брутално...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
