Небе с лилаво-алени следи от пръсти
Разтваря се
като утроба
утрото.
От дълбините му
се ражда
с птичи крясък
ден.
Студено още е.
Безлюдно.
От улицата
акушира бабата-виелица.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Разтваря се
като утроба
утрото.
От дълбините му
се ражда
с птичи крясък
ден.
Студено още е.
Безлюдно.
От улицата
акушира бабата-виелица.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...