ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10416
Dec 17, 2012, 12:46 PM

Небесен шепот 

  Poetry » Love
1616 0 17

Когато към сърцето ти се стича,
в сто капчици несбъднато море,
а вятър тих мълви, за да обичаш,

че трябва даже времето да спреш,

щом слънчевото утро ти се вижда,
най - тъжната картина в този свят
и губи ти се чувството за смисъл,
а в сенките намираш сал - маяк,

тогава, ти не вярвай на съдбата,
тя, блудницата, щом подлага крак,
стани героят в нейния спектакъл,
ти, вместо да си дрипав антураж!

И в някой ден Сезам ще се отвори.
Навярно ще са нужни две слова,
едно момиче, също и просторът,
към който да политнете с Пегас...

Къде да я намериш ли? Тя вече,
с години все към тебе, знай върви,
в сълзите ти нощува, в тиха песен,
която си припяваш в ден мъглив.

А колко много иска да си земен
и пак така случайно да поспреш,
на прага натежаващ от безвремие,
пък после да останеш някой век!

Върви момче и право към дъгата!
Кажи и, че ти всъщност си грешил
с горчивите си мисли, че оттатък,
единствено там бляскат светлини,

че знаеш вече колко непростимо,
е пак да не посрещнеш любовта,
че с нея щом мечтите ни са зрими
е жалко в мрак да гаснеш! А и тя!

© Ангел Колев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??