Небесен шепот
Когато към сърцето ти се стича,
в сто капчици несбъднато море,
а вятър тих мълви, за да обичаш,
че трябва даже времето да спреш,
щом слънчевото утро ти се вижда,
най - тъжната картина в този свят
и губи ти се чувството за смисъл,
а в сенките намираш сал - маяк,
тогава, ти не вярвай на съдбата,
тя, блудницата, щом подлага крак,
стани героят в нейния спектакъл,
ти, вместо да си дрипав антураж!
И в някой ден Сезам ще се отвори.
Навярно ще са нужни две слова,
едно момиче, също и просторът,
към който да политнете с Пегас...
Къде да я намериш ли? Тя вече,
с години все към тебе, знай върви,
в сълзите ти нощува, в тиха песен,
която си припяваш в ден мъглив.
А колко много иска да си земен
и пак така случайно да поспреш,
на прага натежаващ от безвремие,
пък после да останеш някой век!
Върви момче и право към дъгата!
Кажи и, че ти всъщност си грешил
с горчивите си мисли, че оттатък,
единствено там бляскат светлини,
че знаеш вече колко непростимо,
е пак да не посрещнеш любовта,
че с нея щом мечтите ни са зрими
е жалко в мрак да гаснеш! А и тя!
© Ангел Колев All rights reserved.
