enikor (Николай Николов) enikor (Николай Николов)
1 17
Mar 3, 2009, 8:48 PM

Небесна история

  Poetry
1.1K 0 2

Ако малка звезда престане да свети,
не бих забелязал, че няма я вече.
Звездите безброй са, и малко познавам,
в небето щом вгледам се вечер.

Но ако изчезне звездичка позната,
ще бъда и стреснат, и тъжен.
Ще гледам все нейното място в небето.
Че там е - око ще ме лъже.

Ако небето го някога видя 
без бледата, тъжна луна -
ще бъда изплашен, ще плача и страдам...
че беше луната една.

Но всички звезди са си там, на небето,
и луната хей там е застанала.
Но умира сърцето, спряло да бие,
че без слънце, горкото - останало...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Николов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0