Небесна мимикрия
Какво ли крие пак небето?
Ту слънчевото утро е намусено,
ту залезния ден не ни напуска...
Какво ни казва пак небето?
Сватбите са повече нарядко.
И щъркелите бебета не носят.
Облаците си разпасват пояса
и наглухо мълниите святкат.
И кучетата вият, но не лаят
под лунното небе, срещу звездите:
в безгрижие стопаните, не питат
и не искат да узнаят за края!
Мълчи небето. Само тишината
събира слитъците на съня ни...
Щом някой ден небето се продъни--
ще спре да ражда бъдното жената.
Нека да отложим за малко времето,
което ни въвежда в безпорядък.
Да приемем земния подарък;
нали хлебен залък сме на Бог от семето.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав стих! Навежда на размисли! Поздравления, Стойчо!
-
Благодаря за коментара и оценката, Таня!
-
Слитъците на съня ни...хубаво е!
Поздравления! -
Благодаря!
-
Красиво!
-
Благодаря за коментарите и оценките, Приятели!
Понякога чувството за съпричастност чрез молитва временно разсейва тревогата...
Но пък ако не си помогнем сами:и Господ да слезе от небето, няма да ни спаси. По-скоро ще има нови Содом и Гомор.
Явно е, че светът бавно, но сигурно върви към Откровението на Йоан. -
Хубав и мъдър стих! Поздравления, Стойчо!
-
"Да приемем земния подарък:
нали хлебен залък сме на Бог от семето."
Поздравления за цялото стихотворение, Ranzorar (Стойчо Станев)! На теб и твоето семейство пожелавам здраве и чисто небе! -
"Да приемем земния подарък:
нали хлебен залък сме на Бог от семето."
Поздравления за цялото стихотворение, Ranzorar (Стойчо Станев)!
На теб и твоето семейство пожелавам здраве и чисто небе! -
Знаците на небето са наистина изключително важни. Неговото продънване ще бъде много по-скоро отколкото очакваме. Сякаш наближава предсказаното в Откровението на Йоан. Знаците са твърде много Жените ще спрат да раждат. Ще изчезне дори желанието за живот. Живите ще завиждат на неродените.
Един много силен стих, който съчетава голям емоционален заряд с дълбоко философско проникновение и ясновидско прозрение. Поздравление, Стойчо! -
"Мълчи небето. Само тишината
събира слитъците на съня ни...
Щом някой ден небето се продъни--
ще спре да ражда бъдното жената." Кой знае; живот под прикритие и все пак животът зад сцената продължава. -
Ако сме от божието семе, то днк-то ни доста е мутирало, направо деградирало.
Нека! -
Стойчо, прекрасно стихотворение е сътворила душата ти. По много красив начин си пресъздал тревогите на живота ни, а финала, вече казва всичко! Поздрави, за талантливото перо, което те прави истински поет!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Весели великденски празници!