Nov 22, 2022, 8:56 AM

Небесна пунктуация

798 4 4

НЕБЕСНА ПУНКТУАЦИЯ

 

Най мразя многоточието в края.

С мълчание какво ли ще спестиш?

Кажи каквото трябва – да го зная.

Безмълвието често по̀ горчи.

 

Защо да крия римите си плахи,

притулени под лявото ребро?

Не знае никой как нощеска плаках,

че буренясва татковият гроб.

 

Че времето е хищно и злорадо,

краде от всичко – сън или душа,

минута нямам – да се утеша,

 

когато бали трупа листопадът

и чезнат мълком свидните неща,

а аз мълча. И зная, че греша.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...