Небесна загадка
Небесна загадка
Кой ли толкоз рано с мене се задява?
Вечерницата бавно в зората се стопява....
Небесната загадка отваря сетивата:
„Сега каквото искаш ще ти го изпратя.”
Сърцето трепва първо. Слухът е струна вече,
готова да приема от близко и далече.
И... ето го до мене, Който щедро дава -
ту ми кима с обич, ту се забавлява.
Мъдро ме поглежда и нарежда строго:
„Малко ти подавам, ти приемай много!”
Преди изгрев злато спускам от небето
и росата цветна къпе ти лицето.”
А земята сякаш е в прегръдка цяла
и от толкоз нежност е поруменяла.
Вдигам се високо чак до небесата,
пия от простора, лягам във росата.
Кой е толкоз щедър, кой към мне тича,
муза ми изпраща, силно ме обича?
Таз загадка с трепет винаги я нося...
Като ме попитат, бягам от въпроса.
© Стойна Димова All rights reserved.
