Раят няма врати. Адът няма прозорци.
Раят няма врата.
Адът няма стопани.
И не са измерими нашите грехове.
Газим в кални блата,
а душите си браним.
Някой дявола дърпа. Друг за Господ зове.
Раят няма очи.
В ада няма прозорци
и молитвите наши , не водят до прошка.
Някой тежко мълчи,
друг отрича пороците,
а след смъртния праг, всичко лично е общо.
Раят носи любов.
Любовта не е рай.
И това, че обичаш не спасява душата ти.
Никой не е готов
да премине през края
и да бъде частичка от земя в непонятното.
Раят няма сърце.
Адът не е обричане.
И с богатство оставаме все сиромаси.
А душата – перце ,
двайсет грама обичана
пак се свива от ужас и страх във стомасите.
Раят няма лице.
Адът не е проклятие.
И със Господ, и с дявол не се преговаря.
Свил в юмруци ръце,
отпусни ги в обятия
за да можеш поне да обичаш до края си.
© Деница Гарелова All rights reserved.
