Нито аз съм Исус, нито ти - Магдалена.
Нямаш белег от камъни, аз пък от бича.
Само тихата нежност, в очите стаена,
е библейският знак, че и в грях се обича.
Но грехът е мерило от смешни бъртвежи,
на които усмихнато днес ще намигна,
без да гледам в косите си преспите снежни,
без да чувам на дните ръмжащата стигма.
Ще ми бъдеш икона и храм без камбана,
а за кръст ще кръстосаме тяло със тяло.
И подобно на мида, във шепи събрана,
ще блестиш като бисерно бяло начало. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up