Небиблейско
Нито аз съм Исус, нито ти - Магдалена.
Нямаш белег от камъни, аз пък от бича.
Само тихата нежност, в очите стаена,
е библейският знак, че и в грях се обича.
Но грехът е мерило от смешни бъртвежи,
на които усмихнато днес ще намигна,
без да гледам в косите си преспите снежни,
без да чувам на дните ръмжащата стигма.
Ще ми бъдеш икона и храм без камбана,
а за кръст ще кръстосаме тяло със тяло.
И подобно на мида, във шепи събрана,
ще блестиш като бисерно бяло начало.
Най-далечни желания в теб ще събудя,
ще ме топлиш с прегръдка във шумния град.
Нека дебне от ъгъла старият Юда,
нека с поглед на хищник ни търси Пилат.
Нека всички библейски мотиви се мръщят -
нито аз съм Исус, нито ти - Магдалена,
и след тиха вечеря във моята къща
ще възкръснем със теб в една нова вселена...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
