Стряскащи спомени смътно изплуваха.
Бурни водите незвани нахлуваха
в спящите улици, сънно притихнали,
с глухо клокочене, с шумно завихряне.
Смете стихията грубо животите,
взима, ранява, помилва роботите,
сгази брутално главите надигнати,
гневно обруси мечти непостигнати.
Смръзна кръвта ни последна по вените,
грабна човешкото ни мигновение.
В ходещи призраци се разпознаваме,
крачка по крачка все по-оскотяваме.
© Светличка All rights reserved.
.. след вирусите без вода и въздух, и човекът ще разбере най-сетне колко е велик, защото в такова шоу сценаристите късат билетчетата, а той ще е за неблагозвучие... Почувствах емоцията!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
