Стряскащи спомени смътно изплуваха.
Бурни водите незвани нахлуваха
в спящите улици, сънно притихнали,
с глухо клокочене, с шумно завихряне.
Смете стихията грубо животите,
взима, ранява, помилва роботите,
сгази брутално главите надигнати,
гневно обруси мечти непостигнати.
Смръзна кръвта ни последна по вените,
грабна човешкото ни мигновение.
В ходещи призраци се разпознаваме,
крачка по крачка все по-оскотяваме.
© Светличка All rights reserved.
.. след вирусите без вода и въздух, и човекът ще разбере най-сетне колко е велик, защото в такова шоу сценаристите късат билетчетата, а той ще е за неблагозвучие... Почувствах емоцията!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
