Nov 3, 2005, 9:59 PM

Недей!

  Poetry
1.5K 0 2
Не ме докосвай - толкова боли.
Не ме целувай - над мене се смили!
Не искам аз да те отпратя,
но по - добре върви.
Веднъж рани ме, после пак.
а сетне тръгваш,след тебе - мрак.
Не очаквай като пеперуда
да летя към твойта светлина.
Не искай да съм с тебе по принуда.
Този път ще устоя.
Изкушаваш ме, но аз съм на диета:
първо да е сладко, после да горчи.
Недей ми обещава, че всичко ще се промени.
Недей, не се надявай, вече не сме влюбени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро е ... с много чувство в него...шест! Поздравления!
  • Трудно е да устоиш на искошението изисква се голяма смелост 6 браво

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...