Nov 3, 2005, 9:59 PM

Недей!

  Poetry
1.5K 0 2
Не ме докосвай - толкова боли.
Не ме целувай - над мене се смили!
Не искам аз да те отпратя,
но по - добре върви.
Веднъж рани ме, после пак.
а сетне тръгваш,след тебе - мрак.
Не очаквай като пеперуда
да летя към твойта светлина.
Не искай да съм с тебе по принуда.
Този път ще устоя.
Изкушаваш ме, но аз съм на диета:
първо да е сладко, после да горчи.
Недей ми обещава, че всичко ще се промени.
Недей, не се надявай, вече не сме влюбени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро е ... с много чувство в него...шест! Поздравления!
  • Трудно е да устоиш на искошението изисква се голяма смелост 6 браво

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...