Недей
Недей ме сравнява с онези, недей ме сравнява,
по нещичко може би имам от всяка от тях.
Но моята обич е зрънце сред звездната плява,
до нея да стигна небесен харман овършах.
Недей ме разлюбва, за нощ ти, недей ме разлюбва,
душата - свещица опазвах с поредния стих.
Сърцето си носех – едничката свята хоругва,
чистилище, пъкъл и рай от заблуди простих.
Недей ме забравя, да можеш, недей ме забравя,
щом белите сови притихнат под месеца млад.
Щом вън Персеиди посипят в небето жарава,
ти знай – мойта обич тъй грешна на клада горят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
