Недей...
Ти...
старите ботуши не изхвърляй.
Коледа е. Пак ще засветИ.
В тях ще ме намериш, вместо злато
скрито под елхата да блести.
Не искам да си тръгна.
Не разбра ли.
Така ми е уютно да съм там.
Под кожата ти кротко съм заспала
и ще остана, като твоя дан.
Не ме мрази.
Не стискай зъби злобно.
Не е изсъхнала последната сълза.
Във пазвата съм сбрала топлината
от онзи огън дето разгоря.
Не ми прощавай.
Нека да съм грешна.
Не мога да живея без вина.
Във тоз живот едва ли ще те срещна,
но в другия пак с тебе ще сгреша.
...и...
не ме моли за прошка.
Не раздавам.
Не съм ни Господ, нито негов брат.
Слуга съм му. Слуга ще си остана,
а съд и прошка дава само Бог.
© Анета All rights reserved.
