gabrielka_ (Роза Василева) gabrielka_ (Роза Василева)
50
Nov 12, 2011, 10:15 PM

Недей да ме докосваш!

  Poetry » Love
715 0 2

Не!
Недей да ме докосваш!

Не са ме докосвали
мъжки ръце
от хиляда години.
Сама го допуснах,
с разбито сърце
сама ги отхвърлих.
Като онази,
която
живяла самотна
без любов,
без другар...

И така...
От хиляда години...
А моето време...
А моето време
ОТМИНА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роза Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9