Недей да се страхуваш ...
Недей да се страхуваш, ще ме видиш
в пенливите потоци на река,
в проблясваща черупчица на мида
и в тръпнещо лилаво на зора.
Недей да се страхуваш, ще ме чуеш,
в акордите на нежен птичи зов,
в бумтенето на дива морска буря,
в камбанен звън, жадуващ своя бог.
Недей да се страхуваш, щом докоснеш
с лицето си априлската трева.
И впиеш пръсти в морски пясък нощем,
когато гледаш пълната луна.
Да знаеш, че навсякъде съм с тебе
и с въздуха достигам твойта гръд.
Дочуя ли сърцето ти да стене,
ще го целуна … за пореден път!
© Данаил Таков All rights reserved.
