Недей ме пита - мигличка обърнах,
затуй сълзят очите ми безумно.
Недей ме пита - Северняк прегърнах,
затуй треперя, като лист, безшумно.
Не ме поглеждай! Бях красива,
затуй откъснаха ме като билка, рано.
Не ме оглеждай! Бях и горделива!
Затуй останах без приятели отрано.
Не ме прегръщай! Всичко си заслужих.
Нима остана нещо да загубя?!
И остави ме вече! Аз урока си научих,
затуй сега греха си ще изкупя.
© Анна Станоева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
