Недей, не казвай
Недей, не казвай, че така е редно!
Дългът не бъркай с обич – въжен клуп.
Сред прашните химери в крайна бедност
умират и мечтите ни. Накуп.
Недей, не казвай, че така се прави!
Забравено в ъглите кухо "нас"
Огризките от вчера са корави,
студена пепел, просто смачкан фас.
Недей, не казвай нищичко насила!
Воала си, превърнал се в покров,
за истината гола съм сменила
и не ѝ пука колко си готов,
че тя ми е авлигата в сърцето,
с крилцата крехки ми рисува вис.
Едничката ми мъдрост общо взето,
в живот и обич просто няма бис...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
