Неделно утро
НЕДЕЛНО УТРО
Аз не знам дали мойта вселена
плод е на произволна игра.
Пожелах си да бъда смирена –
случи ми се да бъда добра.
Ала, Боже, от твоята обич
не отпия ли капка в зори,
сякаш впримчен и стегнат във обръч,
моят дух непокорен гори.
Имаш план, неизвестен за мене,
и навярно – написан с любов.
И макар че понякога стене
тишината, присвита в кълбо,
чакам своята благост да пратиш,
да изтриеш печал и сълзи,
да ме върнеш към пътя обратно –
дето сянка от страх не пълзи.
Дълго из градовете се скитах –
пресушена, с безмислен стремеж.
Аз ответ не получих, що питах,
де потропах, не казаха: – Влез.
Само просякът – сгушен пред храма,
приюти ме под звездния плащ.
Всичко друго – разбрах, е измама.
Само ти си единствен и наш.
© Валентина Йотова All rights reserved.
