Недоглеждане
Недоглеждане
На границата между светъл ден и тъмна нощ
сънят ми, недокоснат от преструвки, си живее.
За теб едва ли има място в мъничките му мечти,
но ти си упорит, а аз зад думите се крия и се смея.
Зает да занимаваш със страстта си целия ми свят,
загърбвайки на честната си дума тежките окови
ти драскаш по вратата на дома, наречен Ад,
опитвайки се някак сам пролука да отвориш.
Навярно зная в пъти повече от теб за верността.
За клетвите, разсечени на две неравни половини.
Преди да отзвучи на хищните ти стъпки песента
да бе попитал някого за древното ми лично име.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря Ви! Спорна седмица!
