Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
Oct 24, 2007, 1:39 PM

Недоимана любов 

  Poetry » Love
900 0 27

Като река прелях от твоето прииждане
и излязох от коритото на любовта,
ослепя ми болката от недовиждане
и потекох тихо, във поток от самота.


 

Най-трудно е когато си наблизо,
между мислите ни крачат разстояния,
изкачвам се, а все по-долу слизам -
асфалтирах пътя си със безсъзнания.


 

Изпразних си душата с твоето нямане,
от съвест те заключих във сърцето,
а даваш ми поредното неполучаване
и то полепва безполезно по небцето.


 

Присъствам някъде, но чак досадно,
като избеляла снимка в стара рамка,
от недоимана любов ми стана хладно,
но пак съм жива, нищо че съм сянка.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??