Недописана балада
Понеже съм приготвила вечеря
(изисканото блюдо е за двама -
сьомга, сирена́ и стек Антоанета),
ще спра да се мотая по пижама :)
Свенливите дантели на корсета
загатват жартиер (врата към храма)
под рокля с цвят на пеещи морета...
Чорапи с ръб. И закъснявам! Драма! :)
А вазата очаква твоите лалета,
снежнобели много ми отиват.
Отива ми и ризата ти на райета,
а призори ще бъда най-красива,
ухаеща на теб, на утро и дантела,
и на кафе, което ще сервирам
с филийки от препечена франзела,
докато се буди сам всемира...
Но поспри сърце, нощта е млада,
а роклята ми - нежно смъртоносна,
все още недописана балада :)
Отварям ти вратата. Без въпроси :)
... о, изненада! Букет лалета с рози! :)
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
ти не е като да нямаш въображение, Георги 
