Aug 7, 2017, 10:28 AM

Недостижим

  Poetry » Civic
1.2K 0 6

От онзи мрачен ден на февруари
все с ръста ти гигантски се измерваме,
а още от посредственост се парим
и ни един не можем да последваме.

 

Но ти си толкова недостижим!
Във мен една картина се е скрила –
на кръста изоставен Божи син,
тъй както ти на грозното бесило!

 

Как може друг човек да се роди,
и той да е Исус или пък Левски?
Два колоса, оставили следи,
които са недостижими днеска.

 

Аз мисля си, че няма посред нас
ни в плът, ни в дух да се повториш,
но зная, че със кроткия си глас
все толкоз упорито ще говориш.

 

05. 08. 2017 г.
Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...