Aug 7, 2017, 10:28 AM

Недостижим

  Poetry » Civic
1.2K 0 6

От онзи мрачен ден на февруари
все с ръста ти гигантски се измерваме,
а още от посредственост се парим
и ни един не можем да последваме.

 

Но ти си толкова недостижим!
Във мен една картина се е скрила –
на кръста изоставен Божи син,
тъй както ти на грозното бесило!

 

Как може друг човек да се роди,
и той да е Исус или пък Левски?
Два колоса, оставили следи,
които са недостижими днеска.

 

Аз мисля си, че няма посред нас
ни в плът, ни в дух да се повториш,
но зная, че със кроткия си глас
все толкоз упорито ще говориш.

 

05. 08. 2017 г.
Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...