Още недостоплени са дните ни...
И навън мирише още на мъгла...
Нищо, че захвърлихме качулките...
и че вече никнат първите цветя!...
Някой може да замръзне в сянката
на изоставени несбъднати мечти...
А пък друг да не намери пътя
в порива на сдържани сълзи...
Още недостоплени се борим
да посрещнем първите лъчи!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
