Недосънуван сън
Срещнах порив свой
след толкова години,
поздравих го и не го познах;
Бях готова даже да отмина
и едва тогава аз съзрях
две очи с възторг да ме поглеждат,
името си чух две устни да мълвят
и една ръка, протегната с надежда,
спомените ни да продължат.
Срещнах младостта си
след толкова години
и момичето, което съм била,
едва познах;
Вглеждах се, възторга да открия
в спомените, от които дебне страх.
И почувствах се отново млада.
Всичко завъртя се в миг -
тялото предчувстваше наслада,
а в гърдите ми - застинал вик...
Вик на радост, вик на отчаяние,
вик, че съм била и че не съм...
миг, а после... само обаянието
от един недосънуван сън...
© Ваня Василева All rights reserved.
