Недовършено 1986

Помнете - аз нищо не искам да знам.

И вашето съчувствие не искам.

Тъй по-добре е за вас - да съм сам,

да нямам никакви близки.

Не вярвам, че има на тоз свят доброта,

и че са останали хора.

Отрова е вече във мене кръвта....

И в мен има жлъч и умора.

Защо ли изобщо със тези ръце

изпълзял съм от тази утроба?

Че моето обично човешко сърце

изпълниха с ярост и злоба.

Но даже сега искам с вас да съм прям,

конкретен, и точен, и ясен:

Че в този миг всъщност още не знам -

дали не съм смъртно опасен....