Ако в очите ми угасне
последният негаснал пламък,
лицето ти - звезда най-ясна -
в съня ми искам да остане!
Любима, имам тебе само
и твоите очи красиви!
През тях ще гледам към безкрая:
там трепкат пламъчета живи
и там душата ми отлита
ведно с лиричното видение -
да бъде радостна, честита
в пресветъл миг на вдъхновение!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
