Шейсет и четири
черно-бели
квадратчета
ме предизвикват
да играя сам
срещу себе си.
Играта ме
поглъща -
на ход е *сатори*
разбърка фигурите
и рече: -
Ти си син
на мъж който
е станал Воин...
забрави играта
последвай - Фаусто
събуди Вселената
виж себе си
за да постигнеш
съвършенство!!!
Тогава ще усетиш
горещата лава
от Старата земя.
Затворих очи и
наредих
фигурите за
нова партия...
© Росен Иванов All rights reserved.
Много ми хареса,
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
